Tuerto Rey - Poesa y alrededores

poesía, magia y alrededores /
de la literatura universal

Lyubomir Nikolov
/ poemas de Parábolas a medianoche

 

 

Parábolas a medianoche

El Mercedes se mueve a través de la oscuridad de Pittsburgh.
Hay una media luna en el cielo.

“Él había mandado las aves a la luna,
pero regresaron,
porque tenían nidos y parientes,
aquí, en la tierra”.

Fred enciende un cigarrillo
y tose.

“Un árbol se queja ante San Francisco:
-Me olvidé quién soy.
-Mira a los demás- responde el santo.
-Cada uno sólo tiene una hoja,
cuando llegue la primavera recordaré”.

Fred baja la ventanilla.
Señala los árboles en la ruta.

Miramos hacia la oscuridad.

Nidos vacíos.
Ramas desnudas.

 

СРЕДНОЩНИ ПРИТЧИ

Мерцедесът пори питсбъргския мрак.
Половин луна в небето.

“Той пратил птиците на луната,
но те се върнали,
защото имали гнезда и роднини
тук, на земята.”

Фред пали цигара.
Кашля.

Едно дърво
се оплакало на Свети Франциск:
Забравих какво съм.
Виж другите – казал светецът.
Всяко от тях пази по едно листо,
за да си спомни напролет кое е.

Фред смъква стъклата,
сочи крайпътните дървета.

Взираме се в мрака.

Празни гнезда.
Голи клони.


Paternidad

Su cabeza en mi almohada.
Mi hijo menor mueve su mano y se duerme.
Su “Buenos noches”
aún se articula en sus labios.
Su rodilla derecha toca mi pecho.
Necesito un poco de luz.
Me levanto y levanto la cortina
sólo lo suficiente como para poder escribir:
“Inmediatamente las estrellas sobre la pared celestial
se aferran las unas a las otras y no se caen”.

 

БАЩИНСТВО

С глава на моята възглавница
малкият ми син помахва с ръка и заспива.
Думичките “Лека нощ”
още трептят върху устните му.
Дясното му коляно
леко докосва гърдите ми.
Нужна ми е малко светлина.
Ставам и повдигам щорите.
Само два пръста, колкото да запиша:
“Така и звездите в небесния зид
се крепят една друга и не падат.”

 

Ganso salvaje sobre el río Potomac

Anoche llovió en las montañas.
El amplio río ruge.
Las mariposas vuelan en círculos sobre la hierba
con quebradas, barrosas alas.

Sobre el pantano las ranas cantan con pasión.
Sus ojos saltones brillan.
Y la garza planea sobre el río
suavemente tocando el agua con su mojado pecho.

El río corre, turbio y frío.
Bajo cielos extranjeros yo corro también.
Y el ganso, yendo hacia el norte,
parece una brújula hecha añicos.

 

ДИВА ГЪСКА НАД ПОТОМАК

Валяло е нощес във планината.
Бучи реката придошла.
Лудува пеперуда над тревата
с охлузени, изкаляни крила.

В разливищата жаби страстно квакат.
Очите им изцъклени блестят.
Чаплата се плъзга по реката
и леко я докосва с мокра гръд.

Тече реката, мътна и студена.
Под чужди небеса тека и аз.
И гъската, на север устремена,
прилича на строшен компас.


Un antiguo cementerio en Nebraska

Los nombres son apenas legibles.
La piedra ha comenzado a olvidarse.

 

СТАРО ГРОБИЩЕ В НЕБРАСКА

Имената върху плочите едва личат.
Камъкът е почнал да забравя.

 

Manzana partida

Las semillas están dentro de la manzana.
La manzana está dentro de las semillas.


РАЗРЯЗАНА ЯБЪЛКА

Семките са вътре в ябълката.
Ябълката е вътре в семките.


….

Allí abajo algo ocurrirá.

La ardilla que todas las mañanas
le saca de la mano al vecino una nuez
ahora es perseguida por los perros.

Quiero gritar, pero no puedo.

Mi boca está llena de paja seca.
Estoy clavado a las estrellas.

Долу ще се случи нещо.

Катеричката, която всяка сутрин
грабва орех от ръката на съседа,
е подгонена от кучета.

Искам да извикам, а не мога.

Пълна е устата ми със слама.
Закован съм за звездите.

A veces los objetos hablan,
y descubrimos que están vivos.

Pero algo tiene que iluminarlos.

La luz de medianoche.

O un pensamiento.



 

Понякога предметите говорят,
с което се издават, че са живи.

Но нещо трябва да ги озари.

Светкавица среднощна.

Или мисъл.

 

 

 

 

Lyubomir Nikolov

Lyubomir Nikolov

Lyubomir Nikolov, Bulgaria, 1954.
Más sobre Nikolov en: http://www.edicionesalmargen.com/babel.htm

Poemas de Parábolas a medianoche
(Ediciones Al Margen, 2006).

Traducción:  Jorge R. Sagastume